“ Песпонеделник”

По стародавна традиция в първите дни на месец март, в с. Широка лъка се провежда кукерски празник, наречен "Песпонеделник".
Младите мъже от селото се обличат в специални костюми и маски, и обикалят из селото изпълнявайки обредни танци и ритуални сценки представящи борбата между доброто и злото.
Древният езически обичай, обогатен със християнски елементи се изпълнява за плодородие, изобилие и здраве, възпроизвежда основни митологии за сътворението на света. Кулминацията на празника е в неделя, когато гости на широколъшките "песяци" са кукерски състави от цялата страна. Ритуалните кукерски игри завършват с народно веселие и хора.

“Лазаровден”

Традиционният пролетен празник бе възроден след многогодишно прекъсване в Широка Лъка, от ученици от основното училище. Празнува се в събота, на 8-ия ден преди Великден, на деня на Св.Лазар. Tой се свързва с най-представителния, жизнерадостен, поетичен, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай – Лазаруването. Момите, наричани лазарки се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своите избраница.

“Тодоровден”

Втората седмица на Великденския пост е “Тудуришката неделя” или “Тудурица” – една от най-опасните седмици от годината. Началото и се поставя от “чистият понеделник”, който поставя началото на тридневен пълен пост. Според поверието през тази седмица нощем из селото броди св. Тодор, който язди на бял кон. Светецът се представя като кара-кон или “вкара-кончен” (овампирчен) мъртвец. През Тодоровата неделя не се пере и мие, не се чука с бухалка, за да не пада гръм и да не бие град през лятото. Забраната за женска работа се спазва най-строго в сряда и петък, наричани “черна сряда” и “черен петък тудуришки”. През цялата седмица се съблюдава и полово табу, тъй като според поверието, ако се зачене дете, то ще се роди недъгаво.
Празникът е предназначен главно за здраве на конете.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и различни обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си.
В някои райони се изпълнявa и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая невестата отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
КУШИЯТА - На Тодоров ден се организират кушии или надбягвания с коне – обичай, в който участва цялото село. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава – конят получава най-често юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода.

Празници
LogoNew